Придържайте се към Чан. Това е най-ефикасният начин за постигане на Просветление. Не се оставяйте да бъдете изкушени от други методи. Дори Йонг Джи, по собствените му думи, изгубил много време в спекулативно философстване, преди да се заеме с метода на Чан под ръководството на Патриарх Уей Ненг. “На младини, казва той, изучавах сутрите, шастрите и коментарите, опитвайки се до безкрайност да направя разлика между имената и формите. Със същия успех можех да се опитам да преброя песъчинките в океана. Бях забравил въпроса на Буда: “Дали онзи, който брои чуждите съкровища, ще стане богат?”

Методът на Чан е действително като кралски ваджра меч. С един удар разсича илюзийте и открива състоянието на буда. Винаги, когато мисля за годините на практика, предхождащи моментния опит на Просветлението, аз се сещам за Чан учителя Шен Цан. Всички ние можем много да научим от него. Шен Цан имал непросветлен учител. Никой не може да даде на другия онова, което не притежава, така че Шен Цан напуснал своя стар учител с празни ръце, за да се учи при учителят Бей Чанг. Под ръководството на учителя Бей Чанг Шен Цан постигнал Просветление и тогава, воден от любов и уважение, отишъл да посети стария си учител. Старият човек го попитал: “Какво научи, откакто ме напусна?” Тъй като бил просветлен, Шен Цан любезно му отвърнал: “Нищо, абсолютно нищо.” За стария човек това било горчиво-сладка новина. Той съжалявал, че ученикът му не бил научил нищо, но бил радостен, че той отново е при него. “Ако желаеш, можеш да останеш тук, предложил му той.” Шен Цан останал и се грижел за своя стар учител. Един ден, докато се къпел, стрецът помоли Шен Цан да му изтрие гърба, който бил доста мръсен. Шен Цан започнал да го търка и казал: “Какъв смешен кристален прозорец в твоята зала на Буда.” Учителят му не схванал смисъла: “Обясни своята забележка, ако обичаш, помолил той.” Продължавайки да сваля мърсотията от гърба му, Шен Цан казал: “Макар че не я виждш, твоята Буда природа излъчва такива блестящи лъчи.” Този отговор оздачил учителя.

Няколко дни по-късно, когато старият учител седнал да чете сутра до намазания с восък книжен прозорец, една пчела забръмчала в стаята. Привлечена от светлината, идваща отвън, пчелата взела да се блъска в хартиения прозорец, опитвайки се да излезе. Шен Цан видял обърканата пчела и казал: “Иска ти се да излезеш в безкрайното пространство. Е, това няма да стане, ако проникнеш през хартията. Вратата е отворена, но пчелата отказва да мине през нея. Виж как удря глава в затворения прозорец. Глупава пчела. Кога ще разбере, че пътят е блокиран от хартията.” В този момент проблясък озарил ума на учителя. Бил почувствал дълбокото значение на думите на Шен Цан. Тогава той многозначително го запитал: “Теб те нямаше дълго време. Сигурен ли си, че не си научил нещо, докато беше далеч от тук?” Шен Цан се засмял и признал: “След като те напуснах, аз се обучавах при учителя Бей Чанг. С негова помощ научих как да спра моя различаващ ум, да прекратя оценъчното мислене, да надмогна света на егото. С негова помощ аз се сдобих със Свещения плод на Просветлението.” Когато старият учител чул тази чудесна новина, събрал всички монаси и наредил да се подготви угощение в чест на Шен Цан. Той бил наистина щастлив. “Моля те, позволи на твоя стар учител да стане твой ученик, казал той на Шен Цан. Проповядвай ми Дарма ... особено онези работи с къпането и пчелите.” Шен Цан се засмял: “Твоята Буда природа блести дори и ти да не я виждаш. Тя винаги е чиста и никакво количество мърсотия не може да я зацапа. Но твоите очи винаги са обърнати навън, взрени в изписаните страници. Безкрайността не може да бъде уловена в думи. Книгите само ни въвличат в дискусии. Ако искаш да бъдеш свободен от илюзиите, трябва да гледаш навътре. Обърни поглед навътре и виж твоята блестяща Буда природа.”

Изведнъж старият учител разбрал. И неочаквано погледнал своята Буда природа. Той толкова се развълнувал, че обявил Шен Цан за предстоятел на манастира. “Кой би повярвал, че на моята преклонна възраст аз най-накрая ще го направя, провикнал се той.”

Но именно това е прекрасното във Вечния Момент, нали? Пристъпвате само веднъж извън времето и всичките години, прекарани в невежество и страдание, изчезват в неопределеността. Те са само нещо, което ви се струва, че си спомняте. Вашето старо малко “аз” си е отишло и всички негови врагове, приятели и роднини, предишен опит - горчив или сладък, са изгубили силата си заедно с него. Били са като кино - вярваш в тях, докато си в салона, но не и когато излезеш на дневна светлина. Реалността пропъжда илюзията. В Нирвана вие не сте нито млад, нито стар. Вие просто сте. Но кой сте вие? Това е лесно - буда.
 

  предишен          показалец           продължавам