Макар че можем да извършваме различни медитации, докато работим или ходим, когато седнем формално да медитираме, трябва да сме внимателни и да поддържаме почтително отношение и да седим и дишаме правилно.

Скъпи приятели, въпреки че много облаги биха могли да произтекат от усилията, медитацията е духовно упражнение, а не терапевтичен режим. Ние не практикуваме, за да се противопоставим на психологическит смущения или да разрешим екзистенциални проблеми. Ние медитираме с цел да надмогнем его съзнанието и да осъзнаем Буда природата. Намерението ни е да влезем в Нирвана, не да направим живота си в Самсара по-поносим. Това, знам, може да бъде объркващо наставление. Много хора си мислят, че медитират, когато постигат спокойно и тихо състояние. Те очакват продължението на практиката си, защото изпитват удоволствие от един час (или повече), прекаран в спокойствие и тишина. Но съзерцанието не е медитация. Затварянето на див кон не означава, че той е станал питомен и послушен. За определено време той може да почива и изглежда спокоен. Може дори да започне да пасе. Но щом вратата се отвори, той ще избяга - толкова див, колкото е бил и преди.

В манастира Нан Хуа, манастира на Шестия Патриарх, имало един монах, който всеки ден прекарвал много часове, седейки неподвижно на своята възглавница, доволен от съзерцателността и покоя, който изпитвал. Той си мислел, че медитира. Уей Ненг, Шестия Патриарх, забелязвайки грешката му, отишъл и го попитал: “Защо посвещаваш ежедневно толкова много време на седенето на възглавница?” Монахът го погледнал изненадано: “Защото искам да стана буда, отвърнал той.” Уей Ненг се усмихнал. “Синко, казал той, по-скоро ще направиш огледало като лъскаш тухла, отколкото да станеш буда от седене на възглавница.” Трябва винаги да помним този диалог между великия учител и сгрешилия монах.

Преди да навлезем в медитативно състояние, ние винаги сме будни и бдителни. Умът ни, свободен от външни влияния, е фокусиран върху упражнението. Обикновено след навлизането в медитативно състояние ние сме доста еуфорични. Радостното замайване е познато на адептите на всяка религия. То е известно като болест на Чан, божествено опиянение или божествена лудост. Съзерцателността не произвежда еуфория. Тя води до зомбираща тъпота, която няма общо с Чан будизма или друга религия, освен може би вуду. Ние не бива никога да започваме медитация, ако сме възбудени или развълнувани. Тялото и умът трябва да са в спокойно състояние. Ако сме ядосани, интроспекцията и прилагането на будистките принципи, като например опрощение и приемане, могат да помогнат за възстановяването на нашето равновесие. Но ако нашия афект се окаже упорит, ние трябва да поискаме наставления и съвети, за да разрешим проблемите си, преди да сме седнали да медитираме. При условие че възбудата ни е с временен характер, дължейки се например на притеснение или умора, трябва да приложим метода “половин инч благовонна пръчица”. Просто седим тихо и гледаме как от една благовонна пръчица изгаря половин инч. Ако за това време спокойствието ни не се възстанови, прекратяваме медитацията. Винаги ще можем да опитаме и по-късно.

Нашето дишане също така трябва да бъде леко и ритмично. Обикновено когато медитираме могат да се появят смущаващи мисли или задъхване, заради неправилно изпълнена дихателна техника. Ние трябва отново да следваме метода “половин инч благовонна пръчица” и да оставим нашият ум и дишането ни да се успокоят, преди да възобновим практиката си.

Поза

Естествената, релаксирана поза е най-добрата поза. Трябва да седим без скованост и болка. Това е много важно. Болката провокира паническа реакция, усещане за критичност, което повишава кръвното налягане и честотата на ударите на сърцето. Но ако някой седи без напрежение в по-формална медитативна поза, като позата “лотус”, това ще му донесе добри резултати. Разбира се ние трябва да седим изправени, за да могат дробовете ни да се разширяват максимално. Не бива да се изгърбваме напред или назад. Забележим ли, че се унасяме към заспиване, трябва да се ободрим като се залюлеем неколкократно и като направим няколко дълбоки дишания или с няколко глътки чай. Неспособността да контролираме ума, тялото и дишането може да има неголеми вредни последици, като емоционален и физически дискомфорт, но и значителни - като разтегнати мускули или пък страшни видения с демони, за което всички бихме се съгласили, че са от най-стресиращите преживявания.

Дихателни упражнения

Преди да започнем каквато и да е формална медитация, е абсолютно необходимо да овладеем процеса на дишане. Има два основни подхода към това овладяване: контролирано дишане и неконтролирано дишане. И при двата метода дробовете биват сравнявани с духало. Когато искаме да напълним духалото с въздух, ние разтваряме дръжките му. По този начин, когато се стремим да напълним гръдния кош с въздух, ние издуваме напред коремната стена, отдалечавайки я от гръбначния стълб, сякаш раздалечаваме дръжките на духало. Когато издишваме, отначало оставяме въздуха да излезе, след което съкращаваме коремните мускули, изтиквайки остатъчния въздух от дробовете, сякаш събираме духалото. Нашата цел винаги трябва да бъде дишането да е фино и без напрежение, така че ако някой постави пред носа ни щраусово перо, то да не се раздвижи.

1. При неконтролирано дишане свеждаме поглед надолу и просто следим дихателния процес, броейки десет дихателни цикъла. Ако се разсеем при броенето, запчочваме отначало. След успешното завършване на десет дихателни цикъла започваме броене на нови десет. Започваме с концентрация върху вдишването, отбелязавйки преминаването на въздуха през носа, спускането му през гърлото и запълването на дробовете. Ментално наблюдаваме разширяването на гръдния кош и повдигането на раменете. Когато се приготвяме за издишване, отбелязваме бройката и след това наблюдаваме как въздухът напуска дробовете и излиза през носа. Наблюдаваме как раменете ни се отпускат и слизат надолу и как дробовете ни се изпразват. Като завърши издишването, наблюдаваме свиването на коремните мускули. С напредването на практиката всичките мускули на корема, слабините и ануса се свиват, за да изтласкат въздуха от дробовете. По определени причини е по-лесно да се брои, при започване на издишването, отколкото при започване на вдишването. Но всеки човек е рзличен. Дали ще се боят вдишванията, или издишванията е въпрос на личен избор.

2. При контролираното дишане ние вдишваме, задържаме дъха, издишваме и: или зпочваме нов цикъл, или задържаме дробовете празни преди него. Времето, което оставяме за всяка част от процеса, зависи от конкретната формула. Тъй като капацитетът на дробовете е различен при различните хора, нито една формула не трябва да се абсолютизира. Практикуващите могат да избират между няколко варианта:

а) При варианта 4:16:8 вдишването продължава до четири отброявания, задържането - шестнадесет отброявания и издишването - осем отброявания. Вариантът 4:16:8:4 включва допълнителен период, в който дробовете остават празни за четири отброявания. Това е по-трудно, но много практикуващи го намират за по-благоприятно за постигане на дълбоко медитативно състояние. Обикновено едно отброяване е равно на една секунда.

Някои хора могат да срещат голямо затруднение при задържане на дъха за, да речем, шестнадесет секунди. Те просто трябва да го задържат дванадесет секунди. С практиката те бързо ще достигнат до шестнадесет. Ако и при дванадесет срещат трудности, те могат да опитат осем, след което да достигнат дванадест и да продължат до шестнадесет.

б) Вариантът 5:5:5:5 или подобно равностойно число отброявания също е ефективен. За начинаещите е възможна по-лесна модификация - като се премахне последното отброяване, задържащо дробовете празни.

Целта на всички дихателни упражнения е установяването на ритмично и овладяно дишане.

Противостоене на импулса за прекратяване на упражняването

По причина, която още никой не е успял да определи, нерядко, когато сядаме да медитираме, нашата възглавница се превръща в мравуняк. Начинаещите изживяват тази трансформация на възглавницата по-често, но рано или късно всички я изпитваме. Започваме да се въртим и единственото нещо, за което си мислим , е да станем от това предизвикващо сърбежи място. Когато сядаме обаче, сме изпълнени с добри намерения. Планирали сме да осъществим цялата програма - поне двадесет дихателни цикъла. Но скоро, след пет-шест цикъла, откриваме, че седим на мравуняк и се налага да съкратим програмата си. Понякога на мястото няма мравки. Ние обаче изведнъж се сещаме за някои важни неща, които сме забравили да свършим. Да подредим книгите в библиотеката, да купим юфка за утрешната вечеря, да прочетем вчерашния вестник. Несъмнено тези дейности трябва да бъдат извършени и ние с голямо съжаление ставаме от възглавницата.

Скъпи приятели, как да отстояваме добрите си намерения? Как пазим решителността си от драстичен спад? Най-напред трябва да видим по-какъв начин мамим себе си.

Един стар Чан разказ описва богат мъж, който заболял от болест с възможен смъртен изход. Той се помолил на Амитаба буда: “Опази живота ми, Господи, и аз ще продам къщата си и ще раздам парите от продажбата на бедните.” Всички негови роднини и приятели чули този обет. После, по един чудотворен начин, човекът започнал да се възстановява. Но когато състоянието му се подобрило, решимостта му започнала да спада. Станало така, че към времето, когато щял да се излекува, той се чудел как е могъл да даде такова обещание. Но тъй като всички очаквали от него да продаде къщата си, той я обявил за продажба заедно с домашната котка. Продал къщата и котката за сумата от десет хиляди и една жълтици. И обещанието си било обещание. Той дал една жълтица на бедните. Това била цената на къщата. Както виждате, котката била много ценна. Когато не желаем да направим нещо, обикновените неща стават много важни.

Трябва да си спомняме разказа за този мъж, когато тръгнем спешно да ставаме от възглавницата за медитация. Всички трябва да се сещаме за него, когато решим да съкратим програмата си.

Но както не бива да си търсим извинения при нашата практика, така и не трябва да седим на възглавницата от чувство на дълг. Понякога, при изпълнение на своята медитативна практика, някои хора действат сякаш правят голяма жертва. “Започвам и преодолявам всичко, свързано с това, си мислят те.” Но не това е правилното отношение. Времето, прекарано в медитация, трябва да е най-прекрасното за нас време от денонощието. Ние трябва да ценим това време.

Скъпи приятели, бъдете благодарни на будистката Дарма. Бъдете благодарни на Трите Скъпоценности. Никога не забравяйте вечното убежище, което ни дават Буда, Дарма и Сангха. Бъдете благодарни на факела, който ни превжда през тъмнината и ни насочва към светлината.
 

  предишен          показалец           продължавам