Нерядко преподаването на Чан може да бъде толкова объркващо, колкото и изучаването му. Веднъж един Чан учител се заел с обучението на трима ученици. Той им обяснил нуждата от духовна дисциплина и в тази връзка им наредил от този момент да пазят абсолютно мълчание. После, държейки пръст пред устните си, им наредил да се отправят в стаите си. Първият ученик казал: “Учителю, позволи ми да ти кажа колко съм благодарен за твоите наставления.” Веднага след това се обадил вторият ученик: “Глупак! Не разбираш ли, че изричайки това, ти наруши забраната за говорене.” Като ги чул, третият вдигнал ръце и въздъхнал: “Господи, аз ли съм единственият тук, който е способен да следва наставленията!”

Понякога ние се оглеждаме настрани и ни се струва, че никой не отговаря на нашите станадарти. Ние приличаме на тези трима ученици. Често ние заявяваме, че желаем да се учим, но в действителност не обръщаме внимание на онова, което ни учат книгите или учителят. Или като втория ученик, разбираме правилата, но смятаме, че те се отнасят само за останалите. Или сме като третия - настояваме за награда всеки път, когато направим нещо, което сме били длъжни да направим.

Друг път ние разделяме безизходността на този Чан учител. Възможно е да се натъкнем на нечия невнимателност, мързел, лекомислие или интелектуално самодоволство. Дори по-лошо - ние може да срещнем хора, които са завършени лицемери, които претендират да имат чисти духовни интереси, докато всъщност деветдесет процента от тях са амалгама от гордост, алчност и похот. Тогава ние вдигаме ръце и обезсърчено заявяваме, че Златният век на Чан отдавна е отминал. Ние сме се появили твърде късно. Няма надежда за Чан. Дошли сме точно за погребението. Всяко поколение си мисли, че то е изключено от Златния век на Просветлението.

Учителят Йонг Джиа, който живял след Шестия Патриарх, Уей Ненг, бил разтревожен за бъдещето на Чан. Той изпитвал отчаяние от преобладаването на последователи проформа и от оскъдицата на искрени следовници на Дармата на Буда. “Уви, оплаква се той в своята “Песен на Просветлението”, в тези времена на упадък и житейско зло никой не следва дисциплината. Свещеният период е приключил и е настъпила Ерата на упадъка.” Но самият учител Йонг Джиа, въпреки всичките си тревоги за това, че живее в ера на упадък, съумял да постигне Просветление за кратко време. Той бил онзи, който бихме нарекли “Светкавична сензация”. В действителност Уей Ненг така и го наричал - “Светкавично просветленият”. Светлината на учителят Йонг Джиа светила дълго през време, което би трябвало да е тъмна ера.

Учителят Уей Шан, роден през 771 г. и умрял през 863 г., завършил своя живот по начин, характерен за Танския Златен век на Чан. Учителят Уей Шан някога се оплаквал: “Не е ли достойно за съжаление, че сме се родили в края на Просветления период?” И той бил отчаян от преобладаващия брой повърхностни последователи на Чан и оскъдицата от искрени следовници на будистката Дарма. Колко силно искал да бъде роден по-рано. Той насистина се страхувал, че няма да има кой да заеме неговото място. Но нека да погледнем как Уей Шан бил наречен Уей Шан. Неговото рождено име било Линг Ю. Той бил от провинция Фукиен. Изучавал Чан при учителя Бей Жанг Уай Хай. Самият учител Уай Хай бил роден към средата на периода на Танската династия. Той също се оплаквал за изобилието от неискрени и оскъдицата на искрени последователи на Дармата на Буда. Бей Жанг Уай Хай бил толкова разтревожен за състоянието на Чан, че решил да разреши проблема като построи нов манастир в планината Уей - Уей Шан - която се намирала в провинция Ханан. Тъй като бил убеден, че имало съвсем малко просветлени хора, той смятал, че трябва да извърши тази работа сам. Един ден, докато си мислел как да осъществи такова огромно дело, го посетил стар аскет и пророк на име Си Ма. “Дай ми съвет, казал му Бей Жанг Уай Хай. Първо, какво мислиш за построяването на манастир в планината Уей?” “Чудесна идея, отвърнал Си Ма. Мястото е идеално. Там ще може лесно да се поддържа общност от хиляда и петстотин монаси.” Бей Жанг Уай Хай бил доволен да чуе това. Но Си Ма добавил: “Не си и помисляй да организираш сам тази работа. Планината е млада и силна, а ти си стар и слаб. Ще трябва да намериш някой друг.” Но кой друг? Бей Жанг Уай Хай нямал представа кой може да го замести. Си Ма опитал да му помогне. “Нека проверим какво имаме на разположение, казал той.” Тогава Бей Жанг Хуай Хай събрал всичките си монаси. Естествено започнали проверката от главния монах. Си Ма хвърлил един поглед на главния монах и поклатил глава, отхвърляйки го. Той продължил да отхвърля един по един всички кандидати, доката не дошъл ред на Линг Ю. Когато го видял, Си Ма кимнал одобрително. “Това е човекът, посочил го той. Изпрати го в Уей Шан.” Тази преценка не се харесала на главния монах и той поискал от учителя Бей Жанг Уай Хай да удостовери решението като позволи на всеки кандидат да демонстрира дълбочината на своето познание за Чан. Бей Жанг Уай Хай назначил състезание. Поставил на пода, по средата на стаята, една стомна и започнал да извиква монасите и да им задава въпроса: “Как трябва да бъде наречен този предмет, ако не го наричаме стомна.” Главният монах влязъл, погледнал стомната, помислил за минута и казал: “Не бихме могли да го наречем клин.” Бей Жанг Уай Хай бил разочарован. Този очевидно насилен отговор показвал, че главният монах подходил към въпроса твърде интелектуално. Той все още бил обвързан с имената и формите. Всички останали кандидати дали незадоволителни отговори. Накрая дошъл редът на Линг Ю. Линг Ю влязъл в стаята. Бей Жанг Уай Хай го попитал: “Как трябва да бъде наречен този предмет, ако не го наричаме стомна?” Тогава Линг Ю спонтанно изритал стомната с такава сила, че тя се разбила в стената. Уай Хай повдигнал очи и се засмял. Си Ма бил прав. Линг Ю действително бил човекът. Какво значи името? Какво значи формата? Както виждате и учителите понякога трябва да получат урок. Уай Хай мислел, че славните времена на Чан били отминали. Но грешал. Линг Ю заминал за планината, основал манастира и станал известен като учителят Уей Шан.

Повече от хиляда години са изминали от това Чан състезание, а учителите от Чан все още се тревожат за множеството повърхностни и малцината искрени последователи на будистката Дарма. Вземете за пример моя случай. Когато бях млад, повечето манастири на юг от Трите реки бяха разрушени при няколко различни бунта. Много монаси от планината Жонг Нан дойдоха на юг пеша, за да помогнат за възстановяането на тези манастири. Какво притежаваха те? Нищо. Носеха по една кратуна, малка кошница и дрехите на гърба си. Това беше всичко. Всеки се питаше какво ли биха могли те да направят. Но те свършиха работата си. Възстновиха манастирите. По-късно, когато тези манастири процъфтяха и имаше нужда от повече хора, започнаха да идват нови монаси. Те идваха с каруци, натоварили имуществото си. И всеки си мислеше: “О, те са твърде светски. Те няма да постигнат нищо.” Но те успяха, нали? Днес, когато пътувам, понякога виждам монаси да се качват на влакове и самолети с техния багаж. Тогава се улавям да мисля: “О, те са твърде светски. Те няма да постигнат нищо.” Но те ще постигнат, нали така? Вие ще постигнете, нали?
 

  предишен          показалец           продължавам