Много хора започват Чан тренинга с мисълта: “Е, щом като всичко е Майа, или самсарична илюзия, няма значение какво правя и как го правя. Единственото важно нещо е да постигна Нирвана. След като такива неща като добро и зло не съществуват, аз мога да върша каквото си пожелая.” Какво правим обаче е от значение. Чан е клон на будистката религия и като будисти ние трябва да се придържаме към моралните предписания. Самсара или не, ние сме длъжни да се подчиняваме на предписанията. И като допълнение към това - ние следваме стриктни правила на дисциплина, които ръководят нашето обучение.

Нека зпочнем с правилата при обучение. Има множество методи на практикуване, но преди започване на който и да е от тях е необходимо практикуващите да отговарят на четири основни изисквания. Те са:

- да разбираме Закона за причина и следствие

- да приемаме Правилата на дисциплината

- да поддържаме непоколебима вяра в съществуването на Буда природа

- да имаме решителност за успех, който и метод да следваме

Ще ви дам обяснение за всяко от тези начални изисквания. Първо, Закона за причина и следствие просто означава, че злото произвежда зло, а доброто - добро. Отровното растение дава отровни плодове, докато благородното растение дава ядивни плодове. Като концепция това изглежда простичко, но всъщност е по-комплексно. Лошите действия са низка инвестиция. Те гарантират възвращаемост в болка, мъка, безпокойство и угризения. Не се получава полза от действия, породени от алчност, гняв, гордост, мързел и завист. Мотивация от такъв характер обслужва единствено амбициите на егото. Вредните действия никога не допринасят за духовна реализация. Те гарантират единствено духовна оскъдица. От друга страна, добрите дела, при условие че не се извършват с нагласата за бъдещи облаги, носят спокойствие и духовност. Доброто, извършено без егоистични мотиви, се отличава от скалъпеното добро. На повърхността резултатите от двете може да изглеждат едни и същи - дават се подкрепа и състрадание там, където са нужни. Но човек, който помага на другиго със скрито очакване за възвращаемост в бъдещето, обикновено извършва зло, а не добро.

Позволете ми да ви илюстрирам това. В Китай някога живял принц, който много обичал птиците. Винаги когато виждал наранена птица, той я взимал, грижел се за нея и я хранел до пълното и възстановяване. После я пускал на свобода с голяма радост. Така той се прочул с милозливостта си и с таланта си да лекува пострадалите пернати. Хора от различни краища на кралството му носели намерените от тях ранени птици и той неизменно изразявал благодарността си към тях. Но след време, в желанието си да се докарат пред принца, хората започнали да ловят и умишлено да нараняват птиците, за да могат с тях да се явят пред него. Толкова много птици били убити и осакатени, че кралстото се превърнало в ад за крилатите твари. Когато принцът разбрал колко гояма вреда е донесла неговата доброта, изадал декрет да не се помага на нито една наранена птица. След като хората видели, че вече нямат изгода, престанали и да нараняват птиците.

Понякога нашите дела са като тези на принца. Мислейки си, че извършваме добро, ние неочаквано научаваме, че сме причинили вреда.

Вършете добри дела без излишни приказки и показност. Забравете благодарностите. Доброто дело живее кратко и щом веднъж отмине, трябва да бъде погребано. Оставете го да почива в покой. Не се опитвайте да го поддържате живо. Твърде често ние се опитваме да превърнем добрината в дух, който преследва хората и им напомня за щедростта ни.

Но какво да правим, когато сме изпитали чужда добрина? Тогава трябва да позволим на тази добрина да стане безсмъртна. Да позволиш чуждото добро дело да живе е много по-трудно, отколкото да погребеш собственото си добро.

Нека илюстрираме и това твърдение. Живял някога един бакалин - добър и сърдечен човек, който уважавал своите клиенти. Той изпитвал отговорност към тях и им продавал качествена и здравословна храна. Подържал ниски цени на стоката, поради което дори не можел да си позволи да си наеме помощник за своето магазинче. Работил много и със съвсем минимална печалба, но се чувствал щастлив. Веднъж една клиентка дошла и му разказала своята тъжна история. Съпругът и се бил наранил тежко и му било невъзможно да работи поне няколко месеца. Тя нямала пари да купува храна за него и децата им. “Без храна, заплакала тя, ние ще умрем.” Бакалинът бил разчувстван и се съгласил да и предостави стока на кредит. “Всяка седмица ще ти давам ориз за седем дни и зеленчуци за четири, казал той. Това със сигурност ще е достатъчно да поддържа семейството ти в добро здраве. Когато съпругът ти се върне на работа, ще продължите със същото меню и ще можеш да събереш пари за сметката си. Така, още преди да се усетиш, ще се разплатим и вие ще имате възможност да си купувате зеленчуци и седемте дни в седмицата.” Жената била много благодарна. Всяка седмица тя идвала и получавала ориз за седем дни и зеленчуци за четири. Дошло време съпругът и да се върне на работа и тя трябвало да решава дали да изплати сметката, докато пазарува зеленчуци за четири дни седмично, или да отиде при друг бакалин и в семейството и да има зеленчуци за цяла седмица. Избрала второто. Пред хората оправдала отказа си да плати своята сметка с това, че била получавала гнили зеленчуци.

Колко често, когато желаем нещо силно, обещаваме, че ако го получим, ще бъдем признателни на благодетеля си до остатъка на живота си? Но скоро след като желанието ни бъде удовлетворено, нашият обет постепенно отслабва и в карайна сметка бива забравен. Ние бързо го погребваме без никакви церемонии. Това не стила на Чан.

Когато земеделецът засява земята със соево семе, не очаква тя да роди пъпеши. По същата логика ние не можем да се надяваме, че след като сме извършили егоистични, неморални и вредни деяния ще пожънем духовна чистота. Също така не е възможно да се скрием от извършеното от нас зло като се преместим на друго място или като смятаме, че времето ще изличи следите от деянията ни. Измамно е да се надяваме, че като игнорираме за дълго лошите действия, повечето хора, които сме наранили, ще умрат и няма да ни се наложи да изкупваме вината си към тях. Онова което трябва да погребваме са нашите добри дела - не нашите нарушени обещания или пък пострадалите от нас хора.

Можем да си мислим, че ако никой не ни вижда при извършване на лошо деяние няма да отговаряме за него. Този въпрос се третира от редица будистки разкази. Нека ви разкажа някои от любимите ми.

По времето на живота на Шакямуни Буда на земята множество хора от неговата племенна общност били брутално изклани от злия крал Вирудхака, наричан още Кристалния крал. Защо се случило това ужасно събитие? Близо да Капила, столицата на народа Шакя, в която е роден Буда, имало голямо езеро, а на брега му се намирало малко селце, чието име не е запазено. Една година настанала суша. Посевите изсъхнали и на селяните не останало друго освен да се хранят с рибата, която живеела в езерото. Те изловили всичките риби с изключение на една. Тази последна риба била уловена от едно момче, което започнало да си играе с нея, удряйки главата на нещастното същество. Селяните му взели рибата и я убили.

След време паднал дъжд и животът в кралството потекъл по обичайния си начин. Хората се женели и раждали деца. Едно от тези деца бил Сидхарта Буда, роден в Капила близо до езерото и селото. Сидхарта пораснал и започнал да проповядва Дарма, увличайки след себе си множество последователи. Измежду тях бил и кралят на Шравасти - Прасинаджид. Този крал се бил оженил за девойка от племето Шакя. Те имали син: принц Вирудхака, Кристалния. Кралската двойка решила да отгледа сина си в Капила, града на Буда. Отначало всичко вървяло добре. Принц Вирудхака бил здраво бебе и израстнал като хубаво и силно момче. Но преди да тръгне на училище, се случило неочаквано събитие. В този ден Буда бил извън Капила. Момчето се качило на трона на Буда и започнало да си играе. Направил го без никаква умисъл - било просто детска игра. Но за беда приближени на Буда го видели как си играе на това свещено място. Разгневени, те му се скарали, свалили го от трона и го наказали. Възрастните не могли да предвидят как детето щяло да възприеме тази прекомерна ревностност? Суровото отношение насадило в малкия принц ожесточена омраза към всички хора от народа Шакя. Именно то родило бъдещия жесток и отмъстителен крал. Впоследствие принцът убил баща си и застанал начело на кралство Шравасти. Тогава, като крал Вирудхака - Кристалния крал - вече можел да се заеме с отмъщението си към клана Шакя. Той повел своите войници на щурм срещу Капила. Хора от клана на Буда отишли при него, за да го известят за надвисналата заплаха. Те го намерили да страда от силно главоболие. Започнали да го молят да се намеси и да спаси хората от Капила от жестоката атака на Кристалния крал, но той, стенейки от болка, отказал. “Установената карма не може да бъде променяна, казал той.” Тогава шакяшите отишли при Могаляяна - един от най-известните със свръхестествените си сили ученик на Буда - и поискали помощта му. Техните тъжни оплаквания събудили неговата жалост и той решил да помогне на обсадените жители на Капила. Използвайки способностите си, той уголемил своята купа за храна и накарал петстотин от застрашените шакяши да влязат в нея. Тогава издигнал купата във въздуха, смятайки, че така ги е спасил. Но когато отнова върнал купата на земята, петстотинте шакяши се били превърнали в огомна локва кръв. Ужасната случка толкова стреснала всички, че Буда решил да им разкрие историята на своите предшественици - онези селяни, които убили всичката риба в езерото по време на сушата. “Тази армия мародери, които сега нападат Капила, са онези риби, обяснил той. Хората на Капила, които в този момент биват изколвани, са селяните, убили рибите от езерото. Кристалния крал е онази последна голяма риба. А кой, мислите, попитал Буда, притискайки влажна кърпа до челото си, е онова момче, което си играло с рибата като удряло главата и?”

И така - за убийството на рибите селяните били достигнати от ответна смърт. А заради нараняването на главата на онази риба Буда получил тежкото главоболие. Но какво да кажем за Вирудхака, Кристалния крал. Естествено той се преродил в ада.

Както виждате няма край веригата на причина и следствие. Причината поражда следствие, което на свой ред става причина на друго следствие. Действие и противодействие. Отплата за отплата. Това е Закона на Причинността. Рано или късно резултатът от нашите лоши действия ни застига. Единственият начин да се предпазим от следствието е като избегнем причината. Ние трябва да се научим да прощаваме, да не отдаваме значение на вредните действия и обидите, насочени срещу нас, и никога да не търсим отмъщение и да таим в себе си злоба. Ние никога не трябва да бъдем фанатизирани, самодоволни и горделиви в нашите суетни идеи за дълг и набожност, а винаги трябва да сме добри, най-вече към децата.

Нека ви разкажа друга история за причините и следствията. Тя е за Чан учителя Бей Жанг, който съумял да даде свобода на духа на една дива лисица. На света е имало много малко хора, способни да извършат подобно нещо. Една вечер, след като бил завършил Чан беседа и последователите му се били оттеглили да спят, учителят Бей Жанг видял възрастен мъж, който се разхождал пред залата за медитация. Бей Жанг се приближил до него и го попитал: “ Кажете ми, господине, кой или какво търсите тук?” Възрастният мъж отвърнал: “Не, уважаеми господине, аз не съм човек. Аз съм дива лисица, която само обитава човешко тяло.” Бей Жанг се изненадал и полюбопитствал: “Как се докарахте до това положение?” Възрастният човек-лисица казал: “Преди петстотин години аз бях главен монах на този манастир. Веднъж при мен дойде по-млад монах и ме попита: “Когато човек постигне Просветление, продължава ли да е още подвластен на Закона за прична и следствие?” Аз смело му отговорих: “Не, той е извън обхвата на този закон.” Наказанието ми за този лъжлив и арогантен отговор беше, че духът ми се преобрази в дух на дива лисица и аз избягах в планината. Като човек-лисица аз не мога да умра и докато нося моето невежство в себе си, ще породължавам да водя това нещастно съществувание. От петстотин години се скитам из горите в търсене на познание, което ще ме направи свободен. Учителю, умолявам те, прояви състрадание към мен и ме просветли за истината.” Тогава учителят Бей Жанг се обърнал към него с думите: “Попитай ме същия въпрос, който ти е задал младият монах, и аз ще ти дам правилния отговор.” Човекът-лисица се сгласил: “Когато човек постигне Просветление, остава ли подвластен на Закона за причина и следствие?” Бей Жанг отвърнал: “Да. Той не може да избяга от Закона. Той не бива по никакъв начин да пренебрегва причинно-следствените възможности и трябва непрестанно да е осъзнат за своите настоящи и минали деяния.” В този момент човекът-лисица постигнал Просветление и вече бил свободен. Той се проснал пред учителя и му благодарил от все сърце. “Най-накрая, казал той, аз съм свободен.” Изправил се и попитал учителя: “Тъй като аз съм монах, ще бъдете ли така добър да извършите над мен обичайната погребална церемония за монаси? Аз живея недалеч от тук, в бърлога в планината зад манастира и там ще отида да умра.” Бей Жанг се съгласил. На следващия ден отишъл в планината и намерил бърлогата. Но вместо да намери там стария монах, Бей Жанг видял някаква купчина на пода на бърлогата. Той разровил купчината със своята пръчка и открил лисичи труп. Но обещанието си е обещание. Учителят Бей Жанг извършил погребалната церемония за монаси над трупа на лисицата. Всички си помислили, че Бей Жанг се е побъркал, особено когато той повел погребална процесия ... с мъртва лисица в ковчега.

Както се вижда, приятели, дори постигането на състоянието на буда не означава излизане извън действието на Закона за причина и следствие. Щом дори Буда е страдал от главоболие за своята безотговорност към онази риба, колко повече ние трябва да бъдем внимателни към принципа, който казва, че нашите вредни действия рано или късно ще ни докарат страдание. Не рискувайте да станете лисичи духове.

Тъй като второто изискване е стриктно спазване на дисциплината, съвсем честно ще ви кажа, че не може да се постигне духовен прогрес без нравственост и изпълнение на религиозните ни задължения. Дисциплината е основата на Просветлението. Тя регулира поведението ни и го стабилизира. Стабилността преминава в непоклатимост, а тя е онова, което ни води към мъдростта. “Сурангама сутра” ни учи, че само постиженията в медитацията не са достатъчни да изчистят замърсяванията ни. Дори ако имаме високо майсторство в медитацията можем пак да изпаднем в демонското царство на Мара и в ерес. Човек, който е усърден в поддържането на своята дисциплина и религиозни задължения, е под защитата и напътствието на небесните дракони и ангели. Демоничните създания от подземния свят и еретиците стоят настрана от него.

Случило се така, че някога в Кашмир един отровен земен дракон живял в пещера близо до манастир с петстотин Тхеравада арахати. Драконът тероризирал хората от околността и правел живота им непоносим. Всеки ден арахатите се събирали и със силата на общата медитация се опитвали да го пропъдят. Но все не успявали да постигнат целта си. Драконът не си отивал. Един ден монах от школата Чан на Махаяна пристигнал в манастира. Местните монаси му се оплакали от ужасния дракон и го помолили да присъедини силата си към тяхната колективна медитация. “Трябва да го прогоним, съобщили му те.” Като чул това, монахът се усмихнал и отишъл право при пещерата на дракона. Застанал пред входа и и се обърнал към дракона: “Мъдри и добродетелни господине, ще бъдете ли така добър да напуснете леговището си и да се преместите в някое отдалечено място?” “Е, щом ме молиш така учтиво, аз съм склонен да удовлетворя молбата ти и да се преместя от тук.” Драконът очевидно притежавал фино чувство за етикет и отпътувал надалече. Арахатите наблюдавали това от манастира с изумление. Според тях монахът несъмнено притежавал чудни сили. Затова, щом той се завърнал, те го наобиколили и заразпитвали за неговите извънредни способности. ”Не съм използвал никави особени медитации или самадхи, отвърнал им той. Следвах единствено изискванията на дисциплината. Те предвиждат да се отнасям към спазването на минимални изисквания на вежливост толкова внимателно, колкото внимателно се отнасям към спазването на големите изисквания на нравствеността.”

От тази история можем да видим, че колективната мощ на медитативното самадхи на петстотин арахати понякога не е равна на силата на един монах, който се придържа към правилата на дисциплината.

Някой може да попита: “Защо е необходимо стриктно спазване на дисциплината, щом умът е достигнал състояние на неразличаване? Защо, в такъв случай, един честен и порядъчен човек би трябвало да продължава своята Чан практика?” Такъв човек аз на свой ред бих попитал: “Дали умът ви е толкова сигурен, че дори прекрасната богиня на луната да слезе и да ви прегърне със своето голо тяло, той да остане несмутен?” И още: “Ако някой безпричинно ви обиди или удари, ще бъдете ли способен да не чувствате никакъв гняв и желание за съпротива? Имате ли сто процентова увереност, че никога не сравнявате себе си и другите и неизменно се въздържате от оценки? Сигурен ли сте, че винаги сте наясно кое е правилно и кое не?” Сега, ако измежду вас има такива, които са абсолютно сигурни, че ще надмогнат всяко изкушение и никога няма да се заблудят, то нека го заявят ясно и категорично. Иначе нека никога лъжливи думи дори да не бъдат прошепнати.

Относно третото изискване за необходимостта от вяра в наличието на Буда природа в съществата, моля, знайте, че тази вяра е майката, изворът, подхранващ нашата решителност да се отдадем на практика и да изпълняваме религиозните си задължения. Ако търсим освобождение от мъките, съпътстващи ни в този свят, ние трябва твърдо да вярваме в думите на Буда, че всяко живо същество на земята притежава мъдростта на Татхагата и съответно възможността да стане буда. Какво ни пречи да осъзнаем тази мъдрост и да станем буди? Отговорът е прост - ние не вярваме на неговите думи. Предпочитаме да пребиваваме в невежество относно тази истина, да приемаме лъжливото за действително и да прекарваме живота си в служба на нашите глупави желания. Това невежество е болест.

Съгласно учението на Буда, Дарма е като болница с множество врати. Ние можем да отворим която и да е от тях и да влезем в мястото за изцеляване. Но за да бъде изцеляването ни успешно, на нас ни е необходима вяра в нашите лекари и метода на лечение. Когато искал да покаже проблемите, които причинява липсата на вяра, Буда пазказвал с притчата за лекаря. “Представете си, че сте бил ранен с отровна стрела и ваш приятел е довел лекар да ви помогне. Бихте ли казали на своя приятел: “Не! Не! Не! Няма да позволя на този човек да ме докосне, преди да съм наясно кой стреля по мен. Искам да знам името на виновника, неговия адрес и така нататък. Това е важно, не мислите ли? Освен това бих искал да науча повече за тази стрела. Дали върхът и е от камък, желязо или рог? Ами дървената част? Дали е направена от дъб, бряст или бор? Какъв вид сухожилие е било използвано за закрепване на острието към пръчката? Волско, маймунско или на антилопа? И от каква птица са перата накрая? Дали те са от чапла или ястреб? Ами отровата, с която върхът е бил намазан? Искам да знам от какво естество е тя. От друга страна, кой е човекът, който си ми довел? Сигурен ли си, че той е квлифициран лекар? Аз не желая на мен да се пробва някакъв шарлатанин. Мисля, че имам право да знам тези неща, нали? Моля, отговори ми на тях или аз няма да позволя на човека да ме докосне.” Естествено, казвал Буда, докато получите удовлетворителни отговори на вашите въпроси, вече ще сте мъртъв.”

Така че, скъпи приятели, когато смятате, че страдате от болестите на света, доверете се на Великия Лечител. Той е излекувал милиони като вас. Кой вярващ е погинал от лечението му? Кой вярващ не е бил въведен във вечния живот и щастие, след като е следвал наставленията му? Няма такива. Всички са били облагодетелствани от вярата си. И вие ще бъдете, ако имате вяра в неговите методи.

Вярата е вид умение, което можете да развивате. Например, ако искате да приготвите соево сирене, започвате с варене и прецеждане на соевите зърна и после прибавяте разтворените прахообразни съставки или лимонов сок към сварените зърна. Вие знаете, че можете да стоите и да наблюдавате как се оформя сиренето. Вие вярвате на вашия метод, защото той винаги дава едни и същи резултати. Така сте придобили чувство на увереност. Разбира се, когато е трябвало за първи път да направите соево сирене, ако предположим, че дотогава не сте били запознати с процеса, е възможно не сте имали такава вяра. Възможно е да сте се съмнявали, че разтворените съставки или лимоновата вода ще допринесат за превръщането на сместа в сирене. Но след като веднъж сте постигнали успех и сте видяли със собствените си очи, че процедурата дава резултат, вие приемате без резерви въпросния метод. Тоест установили сте вяра в метода. Ето защо трябва да имаме вяра, че всеки притежава Буда природа и че ние можем да постигнем нашата Буда природа, ако усърдно следваме автентичен Дарма път.

Когато у нас се появи страх, трябва да си спомним думите на учителя Йанг Чиа от неговата “Песен на Просветлението”: “В истинския свят на Татхагата не съществува нито его, нито господстване, нито ад. Никакво самсарично зло не може да бъде открито там. Ако аз лъжа, изтръгнете езика ми, напълнете устата ми с пясък и ме оставете така за вечни времена.” Никой никога не е изтръгвал езика на учителя Йанг Чиа.

Относно четвъртото необходимо условие - непоколебимостта на нашата решимост да успеем независимо кой метод сме избрали, позволете ми да ви предупредя относно безрасъдното скачане от метод на метод. Мислете за Дарма като за планина, която ви предстои да изкачите. Има много пътеки към върха. Вие изберете една и останете на нея. Тя ще ви отведе до целта. Иначе, ако прескачате от една пътека на друга, защото ви се вижда по-лесна, никога няма да се изкачите до горе. Ще обикаляте планината много пъти, но никога не ще достигнете до върха. Придържайте се към избрания от вас метод и вярвайте безрезервно в него.

В Чан винаги са се разказвали истории за купуване на дяволи. Една от тях е много уместна за случая. Един човек, както се разхождал из пазара, попаднал на сергия с надпис: “ Продават се дяволи Първо качество.” Човекът естествено се заинтригувал. Вие не бихте ли се заинтригували? Аз бих. “Искам да видя един от тези дяволи, казал той на търговеца.” Дяволът се оказал странно дребно създание, приличал по-скоро на маймуна. “Той е много интелигентен, похвалил го търговецът. Всичко което се иска от вас е сутрин да му кажете какво желаете да направи и той ще го извърши.” “Всичко ли? - попитал човекът.” “Да, абсолютно, отвърнал търговецът. Цялата ви домашна работа ще бъде свършена, преди да сте се прибрали от работа.” Случило се така, че човекът бил ерген и дяволът му се сторил твърде добра инвестиция. “Взимам го, отсякъл той, и платил на търговеца.” “Има обаче една малка подробност, казал търговецът (винаги има по нещо от такова, не е ли така). Трябва да му казвате какво точно да прави всеки ден. Никога не пропускайте да го направите. Давайте му ежедневно инструкции и всичко ще бъде наред. Трябва неизменно да спазвате това правило.” Човекът се съгласил и отвел дявола у дома си. Всяка сутрин му нареждал да измива съдовете, да почиства къщата и изпира. А когато се прибирал, откривал, че работата била свършена по най-добрия начин. Минало време и дошъл рожденният ден на човека. На този ден колегите му решили да му организират тържество. Там той се напил и останал да нощува в дома на свой приятел, а на другата сутрин отишъл направо на работа. Така и не се върнал в къщи да каже на дявола какво да прави. Когато се прибрал вечерта заварил къщата си изгоряла, а около димящите руини танцувал дяволът.

Нима това не е, което винаги се случва? Когато се заемамем с някаква практика, ние си обещаваме да я следваме неизменно. След това я занемаряваме и пренебрегваме и злополучно приключваме с нея. И така, каквато и практика да изберете, било пътят на Мантра, на Янтра, броене на дихателните цикли, Хуа тоу или повтаряне на името на буда - не я изоставяйте. Ако тя не ви носи освобождение днес, опитайте отново утре. Казвайте си, че решителността ви е толкова силна, че ако е необходимо, ще практикувате по същия начин и в следващия живот, за да постигнете целта си. Старият учител Уей Шан Линг Ю е казал някога по този повод: “Придържайте се към избраната практика. Следвайте я толкова прераждания, колкото е необходимо, за да станете буди.” Аз знам, че е ние лесно се обезкуражаваме, когато си мислим, че не постигаме прогрес. Ние се опитваме и опитваме, но когато Просветлението не идва, сме склонни да прекратим борбата. Постоянството само по себе си е завършено постижение. Проявявайте твърдост и търпение. Вие не сте сами във вашата борба. Според древните мъдреци, ние се упражняваме през безкрайни еони, за да постигнем Просветление в едно мигновение.
 

  предишен          показалец           продължавам