Скъпи приятели, позволете ми да споделя с вас кратка случка, която чух от един мъдър човек. Той ми разказа следното: “Веднъж бях попаднал в чужда страна и се разхождах се по протежение на някаква непозната улица. Започнах да се оглеждам наоколо с цел да намеря ориентири и тогава видях двама мъже, стоящи наблизо. Приближих до тях. “Къде се намирам, попитах ги аз. И кои сте вие?” Първият ми отговори: “Това е светът на Самсара. В този свят аз съм едно високо джудже.” Другият додаде: “Правилно. А аз пък съм нисък гигант.” “Тая необичайна среща ме обърка много, защото, виждаш ли, и двамата бяха еднакво високи.”

Започвам моето обръщение към вас с тази история, понеже искам да подчертая от самото начало колко важно е да имаме предвид възприемането на нещата. Уей Ненг, Шестия Патриарх на нашия път на Чан, видял веднъж двама монаси, които били започнали спор за един веещ се на вятъра флаг. Първият монах казал: “Флагът е онова, което се движи.” Другият казал: “Не, движи се вятърът.” Шестия патриарх опровергал и двамата: “Драги ми господа, казал той, умът е онова, което се движи.”

В света на Самсара човекът е мярка за всички неща. Всичко е относително. Всичко се променя. Единствено в истинския свят, в света на Нирвана, има неизменност. Нашата задача в руслото на Чан е да правим разлика - не между лъжливо и лъжливо, а между лъжливо и реално. Различията между външно проявените неща нямат никакво значение. Истинският свят е вътре в нас. И по-скоро той е вътре в нашия ум. Сега аз имам приятната задача да ви помогна да получите достъп до истинския свят, където няма джуджета и гиганти и безмислени спорове. В истинския свят съществува само покой, радост, истина и свобода от натрапчиви копнежи по илюзорното.

Скъпи приятели, всяко човешко същество притежава две природи - видима и истинска. Видимата е нашето малко его, или “себе”, което всякога се различава от други малки егота. Истинската е нашата велика Буда природа, която винаги е една и съща. Нашето малко его съществува във видимия свят, в света на Самсара. Буда природата съществува в истинския свят, света на Нирвана. И двата свята се намират на едно и също място. В “Праджняпарамита сутра” е казано: “Формата не се различава от пустотата и пустотата не се различава от формата.” Всеки иска да разбере как така Самсара и Нирвана са едно. Как илюзията може да бъде еднакава с реалността? Как “аз” и буда са едно и също? Това са добри въпроси. Всеки будист трябва да намери техния отговор. А отговорът е скрит в начина, по който възприемаме реалността. Ако ние възприемаме реалността пряко, виждаме нейната нирванична чистота. Ако я възприемаме индиректно чрез нашето его съзнание, виждаме нейното самсарично изопачаване.

Защо нашият възглед за реалността е изкривен? Самсара е свят на нашите малки аз-мисли, виждан и схващан чрез посредничеството на сетивата. Понякога ние просто правим грешки. Човек върви през гората и се натъква на парче въже на пътеката. Мисли си, че това е змия и бързо отскача настрани. За него въжето е змия и реакцията му е правилна. Когато се завърне в къщи, той вероятно ще разказва на всеки срещнат за страшната змия, която едва не го ухапала в гората. Неговият страх е действителен, причината за страха му - не.

Малката его същност също възприема погрешно действителността като и налага естетически и морални характеристики. Ако една жена види друга, която носи зелена шапка, и каже: “Виждам жена със зелена шапка” - няма проблем. Ако обаче тя каже: “Виждам жена с грозна зелена шапка” - тя прилага самсаричен възглед. Някой друг може да намери шапката за красива. В действителност тя нито е грозна, нито красива. Тя просто е.

Също така, когато лисица убива заек, за малките зайчета, които ще гладуват до смърт, защото някой е убил майка им, това е изключително зловредно действие. Но за малките лисичета, които ще се нахранят със заека, който тяхната майка е донесла, това определено е нещо добро. В действителност събитието не е нито лошо, нито добро. То просто е.

Действителността бива погрешно възприемана и защото наблюдателят и наблюдаваното непрекъснато се променят. Няма определен момент, в който пъпката разцъфва в цвят, цвета става плод, плода - семе, а семето - дърво. Всички тези промени са фин и непрекъснат процес. Ние не можем да влезем два пъти в една и съща река. Ние също така не сме един и същ човек във всяка следваща минута. Ние непрекъснато придобиваме нова информация и нов опит като същевременно забравяме предишна информация и опит. Вчера можехме да си спомним какво вечеряхме онзи ден. Утре няма да имаме привилегията да помним това меню, освен ако не е било някакво разточително пиршество или не ядем едно и също всеки ден - когато всеки ще може да каже: “Ядох ориз и соево сирене, разбира се.”

Илюзията на живота е противоположна на илюзията на киното. В киното поредица от образи се използват съвместно, за да се формира илюзия за непрекъснато движение. В живота ние прекъсваме непрестанното движение, изолираме и замразяваме образите и след това им даваме имена и ги индивидуализираме, сякаш са конкретни образи или събития. Ние не винаги постигаме съгласие относно тези фиксирания във времето. Какво например е млада жена? За човек на деветдесет години много жени са млади.

И така, у нас може да има по-добро разбиране защо нашето малко “аз” интерпретира погрешно реалността. Но ние все още се чудим по каква причина носим в себе си тези две природи. Отговорът е прост - защото сме човешки същества. Нашето малко “аз” ни осигурява съзнание за постоянна идентичност, която ни позволява да кажем: “Аз съм този, който бях вчера и който ще бъда утре.” Без това ние не бихме се справили със затрупващите ни сетивни данни. Без това ние нямаше да имаме чувството на принадлежност и връзка с останалите. Ние не бихме имали родители или семейство, които да наричаме свои, нито съпруги или деца, нито учители и приятели, които да ни водят и окуражават. Нашето малко “аз” ни дава нашата човешка природа.

Придобивайки зрялост с възрастта, ние откриваме, че нишката на живота ни не е непрекъсваем наниз от отделни събития, подобно на зърната на броеница. Не, тази нишка е разгърната като мрежа, като взаимозависим ред от възли. Ние не можем да развържем нито един възел, без това да се отрази на останалите. Ние не можем да променим и най-дребния елемент от историята на живота ни, без по всяка вероятност този акт да измени цялостния и курс. Мрежата от информация и опит, от обусловеност и обвързаност, от памет и погрешни възгледи бързо би се превърнала в заплетено кълбо и ние бихме загубили мястото си в схемата на нещата.

Докато сме млади, смятаме себе си за център на вселената, но когато станем на възраст започваме да губим сигурност за нашето място и нашата същност. Ние си мислим: “Аз не съм този, който бях на десет години, но не съм и някой друг.” Ние се чудим: “Кой съм аз?” Нашата его същност ни е довела до това объркване. Объркването води до нещастно съществуване и тогава животът, както Буда е посочил в Първата благородна истина, става горчив и болезнен. Как изчистваме това объркване? Ние обръщаме насоката на нашето съзнание. Отхвърляме сложността на външния свят и се насочваме към простотата на вътрешния си свят. Вместо да се опитваме да трупаме власт и сила в служба на нашето его, ние насочваме съзнанието си в търсене на славата на нашата Буда природа. Вместо да жънем страдания, като се опитваме да подчиняваме останалите на себе си, ние намираме радост и удовлетворение да бъдем Едно с нашата Буда природа и да служим на останалите.

Скъпи приятели, целта на Чан тренинга е да изчистим възгледа си, за да постигнем прозрение за нашата истинска същност. Чан ни дава възможност да надмогнем човешката си природа и да осъзнаем нашата Буда природа. Нашата Чан школа е била основана и формирана преди векове от двама велики мъже: Първия Патриарх, Бодхидхарма, който дошъл в Китай от Запад, и Уей Ненг, китайския Шести Патриарх. Благодарение на тези двама мъже Чан процъфтява и се разпространява в Китай и в други далечни земи. А сега - кои са най-важните наставления на Бодхидхарма и Уей Ненг? “Избавете ума си от самомнение. Освободете го от замърсяващи мисли.” Ако тези наставления не се следват, няма да има успех в практиката на Чан. Пътят на Чан е пред вас. Следвайте го. Той ще ви отведе към покой, радост, истина и свобода.
 

  предишен          показалец           продължавам