Много са жените, достигнали превъзходни резултати в Чан практиката. Немалко са се сдобили с майсторска степен, а някои от тях са успели там, където прочути учители не са могли да успеят. Вземете случаят с Чан наставничката Мо Шан. Подобно на други учители, тя приела името на планината, където бил разположен нейният манастир. Тя била изключително популярна с дълбочината на своето познаване на Чан и умението и да води своите ученици към Просветление.

Монах на име Куан Ши, който впоследствие щял да се превърне в Чан учителят Куан Ши, научил за успехите на нейните методи. След като прекарал няколко години не с друг, а с учителят Лин Джи - години, през които научил много, но не бил доведен до Просветление, той решил да посети Мо Шан и да провери дали нейните методи няма да му помогнат. Предполагам, че Куан Ши бил станал жертва на онази гордост, която понякога инфектира учениците на великите учители. Те си мислят, че е по-добре да си непросветлен последовател на прочут учител, отколкото да си просветлен последовател на някой неизвестен учител. Някой имат подобни схващания и по отношение на пола. Те си мислят, че един ученик мъж е по-добър от просветлена жена учител. Можете да наречете това Чан псевдомъжественост.

Един ден монахът-ученик Куан Ши се появил в манастира на Мо Шан с наперен вид. Той изглеждал високомерно-снизходителен и бил съвсем наясно с високите си постижения на мъж практикант. Е, не се биел в гърдите и не надавал крясъци като маймуна самец, но общо взето не бил много далече от това. Куан Ши влязъл в манастирската зала тъкмо когато Мо Шан се настанявала на най-представителното място, съобразно своя авторитет. Той трябвало да се поклони смирено и да помоли да бъде приет за ученик, но просто не можел да се принизи толкова пред една жена. Мо Шан го погледнала за момент, след което попитала един от своите помощници: “Този човек турист ли е или кандидат за ученик?” Куан Ши изпреварил помощника: “Аз не съм турист, а следовник на Дармата на Буда.” “Така ли, казала Мо Шан, придавайки си учуден вид. Ти си бил следовник на Дарма! Кажи ми как дойде тук.” “Ами дойдох като вървях по главния път.” “И реши да оставиш Дарма някъде по пътя, така че тя да не бъде следвана тук?” Куан Ши не знаел какво да отговори. Направил половинчат поклон с цел по-скоро да прикрие смущението си, отколкото като израз на уважение. Мо Шан обаче не била доволна от този високомерен компромис. “Дармакая е безгранична и никой не може да я ограничава съобразно собствените си разбирания. Тъй като Тя е навсякъде, навсякъде са и нейните правила, законът и будистката Дарма. Ти трябва да съобразиш поведението си с общоприетите изисквания. Длъжен си да се подчиниш на това условие.” Куан Ши се поклонил нехотно пред нея. Но когато се изправил, не се сдържал и подхвърлил: “А на какво условие се подчинява главата на Мо Шан?” Той я предизвиквал на словесен двубой. Искал да знае дали тя е просветлена, или не. Мо Шан се усмихнала на безочливостта му. “Кой ученик на Буда е могъл да види неговата ушниша, свещената издатина на неговата глава?” Тя имала предвид, разбира се, че човек трябва да е на нивото на другия, за да го разбере. И ако Куан Ши не бил в състояние да види, че тя е просветлена, то било поради причината, че той самият не бил. “Къда мога да намеря мъж, който да отговаря за Мо Шан, попитал той снизходително, играейки на думи с нейното име и названието на планинския манастир. “Онзи, който отговаря за Мо Шан не нито мъж, нито жена, отвърнала тя.” “Този човек трябва да е достатъчно могъщ, за да постигне трансформация, предизвикателно заявил той.” Мо Шан го погледнала със сериозен поглед. “Този, който отговаря за Мо Шан не е нито дух, нито демон, нито личност, спокойно казала тя. Тогава какво и в какво има да се трансформира?” Най-накрая смисълът на нейните думи достигнал до Куан Ши. За момент той застинал, осъзнавайки своята безочливост и невежество. Тогава паднал на колене и приветствал Мо Шан с поклон. Този път го направил от сърце.

Куан Ши останал в манастира на Мо Шан три години, работейки като градинар. Под нейно наставничество той достигнал Просветление. Години по-късно, когато станал учител, той често казвал на своите ученици: “Просветлението изисква да се изпие колкото е нужно от Голямата мечка. От моя духовен баща, Лин Джи, аз получих само половин черпак. Моята духовна майка, Мо Шан, беше тази, която ми даде другата половина. И от времето, когато я получих от нея, никога повече не съм изпитвал жажда.”
 

  предишен          показалец           продължавам