Четиридесет и три генерации Чан учители са отминали, откакто Шестия Патриарх издигнал високо факела на Дарма. Четиридесет и три поколения търсещи са немерили Пътя, водени от този факел. Няма значение до каква степен някой е обвързан с друг път, той може да бъде воден от Чан. Когато светлината навлиза през прозореца, тя не осветява само едни части на стаята, а други оставя в тъмнина. Вътрешното пространство бива осветено от “слънчевата истина” и всеки човек, независимо от избрания от него път, ще бъде огрян от факела на Чан. Вземете за пример известния случай на безсмъртния даоист Лю Донг Бин.

Лю Донг Бин бил най-младият и най-необузданият от безсмъртните даоисти. Даже бихме могли да кажем, че той бил изключително див. Или поне, че като такъв е започнал. В дните му като смъртен го наричали Чун Йанг, роднина на Джинг Чуан, който живял до края на династията Танг. Това било преди около хиляда години, но онези времена не се отличавали много от сегашните. Ако някой младеж желаел да просперира, той се нуждаел от добро образование. Днес такъв човек би се стремял към завършване на колеж. В онези дни той трябвало да издържи вдъхващите страхопочитание Държавни изпити. Ако не бил способен на това, препоръчително било сериозно да се замисли за някаква фермерска работа.

Чуан Йанг опитвал три пъти да вземе Държавните изпити и трите пъти безуспешно. Той бил потиснат и обесърчен. Знаел, че е разочарование за своето семейство и също така, че не е постигнал нищо за себе си. Бил провалил бъдещето си. Тогава направил каквото много отчаяни млади хора правели. Почнал да обикаля кръчмите и да се напива до смърт. Пътят, по който алкохолът го повел, се оказал сходен с този на мнозина в неговото положение - той падал все по-ниско и по-ниско. Ако го свържем с една стара поговорка: “Първо Чуан Йанг изпивал виното, после виното изпивало Чуан Йанг.” Той бил в доста лоша форма, когато безсмъртният Зонг Ли Куан го срещнал в една от тези кръчми. Безсмъртният проявил интерес към младия човек. “Вместо да скъсяваш живота си с вино, защо не се опиташ да го удължиш с Дао, попитал го той.” В замяна на съкратения и мизерен живот Зонг Ли Куан предложил на Чун Йанг дълъг и щастлив живот. Чун Йанг може да нямал необходимите качества за държавен чиновник, но определено притежавал такива, за да се пробва в академията на духовността. Той нямало с кой знае какво да запълва времето си, така че разполагал с множество възможности за практика. Несъмнено притежавал и мотивация. Предполагам, че бил проумял колко ниско бил паднал - бил ударил дъното, така да се каже. Когато човек погледне на живота си от друга перспектива и осъзнае, че повече няма какво да губи, става по-открит за нови идеи.

И така, Чун Йанг притежавал мотивация и възможност. Оставало му само придобиването на средство. То му било предоставено от Зонг Ли Куан. Той щял да го обучи на необходимите техники. Чун Йанг вложил сърце в овладяването на така наречената Малка космическа орбита: мощен йогически подход, който с помощта на сексуалната енергия превръща примесите в човешката природа в злато на безсмъртието. Той напреднал толкова много, че можел да става невидим и да се появява на две места едновременно. Това било високо постижение.

Един ден той решил да прелети над манастира Хай Уай, разположен в планината Лю Шан. Светците и безсмъртните могат да правят такива неща, както знаете. Те са като пилоти без самолети ... или без парашути. Докато летял, чул и видял монаси, които рецитирали сутри или работели тежка работа, каквато будистките монаси обикновено вършат. За да им покаже своята сила и да се подиграе на тяхното монашеско усърдие, той изписал следното кратко стихотворение върху фасадата на манастирската камбанария:

Всяка истина е удоволствие за мен

с бисера на хара в моя корем.

В края на деня аз си почивам;

умът ми безгрижен не ще да унива -

а вашият безумен Чан не струва.

Ето такива посредствени стихове. След това отлетял. Предстоятелят на манастира, Чан учителят Хуанг Лунг, трябвало всеки път, когато вдигнел очи към камбанарията, да чете тази лоша поезия.

Един ден някогашният Чун Йанг - станал известен като Безсмъртния Лю Донг Бин, прелитайки отново над манастира, забелязал над него пурпурен, подобен на облак, чадър. Това бил ясен знак, че нещо твърде духовно ставало там. Лю Донг Бин сметнал, че може да слезе долу и да хвърли един поглед. Тъй като всички монаси се били насочили към Залата на Дарма, той се преобразил на монах и ги последвал. Но не можел да измами стария предстоятел Хуанг Лунг. “Не мисля, че ще проповядвам Дарма днес, изръмжал Хуанг Лунг. Изглежда между нас има крадец на Дарма.” Лю Донг Бин пристъпил напред и направил нахален поклон пред учителя. “Ще бъдете ли така добър да ме осветлите за значението на израза: “В едно пшеничено зърно се съдържа цялата вселена и планините и реките могат да се поберат в едно малко гърне за готвене.” Лю Донг Бин не вярвал в състоянието на пустота, характерно за отсъствието на его. Той изповядал лъжливия възглед, че егото по някакъв начин оцелява при смъртта. Хуан Лонг му се присмял: “Вижте! Дявол пази труп.” “Труп, възкликнал Лю Донг Бин, ха, моят пазач е пълен с еликсира на безсмъртието. ”Можеш да влачиш своя труп за вечни времена, все ми е едно. Но сега го разкарай от тук.” “Не можете ли да отговорите на моя въпрос, подразнил го Лю Донг Бин.” “Мислех, че ти притежаваш всички необходими отговори, насмешливо казал Хуанг Лонг и му припомнил неговото стихотворение.” Лю Донг Бин реагирал яростно на това. Запратил своя страховит меч, наричан Дяволоубиец, към Хуанг Лонг. Но учителят само посочил с пръст летящия меч и той спрял на половината разстояние, след което паднал на пода, без да нарани никого. Безсмъртният бил шокиран. Той изобщо не предполагал, че един Чан учител може да притежава такава сила. Изпълнен с разкаяние, той коленичил, изразявайки своето уважение: “Моля, учителю, аз наистина искам да разбера.” Хуан Лонг сменил отношението си. “Нека забравим втората част - за гърнето за готвене, казал благонамерено. Вместо нея да се спрем на първата част. Умът, оформящ една подредба на материята, която нарича “житно зърно”, е същият ум, който оформя подредбата на материята, наречена от него “вселена”. Концепциите са в ума. “Безумния Чан”, както ти го нарече, е въщност практика на очистване на ума от концепции, оценки, мнения, его.” След това той добавил, вероятно във връзка с поемата: “Най-вече от концепцията за егото.” Лю Донг Бин се замислил над този отговор и изведнъж го проумял. Докато правел разлика между себе си и останалите, между желаното и нежеланото, между незначителното и важното той оставал под робството на концептуалния свят - просто един господар на илюзиите. Никой в своя истински ум не би желал да бъде такъв. И безсмъртният даоист определено не желаел да прекара живота си или цялата вечност в оценки коя лъжа е по-убедителна от останалите. Изпълнен с радост, Лю Донг Бин отлетял до камбанарията, изтрил своята стара поема и я заместил с друга:

Своя малък ум си мислех, че съм овладял,

ала било то точно обратно -

в живака скрито злато търсех,

но илюзии само намерих;

мечът ми от земята подскочи,

когато Хуанг Лонг луната посочи,

тогава на Истината светлината видях

и тя ме спаси в последния час.

За нещастие Просветлението не го направило по-добър поет.

Смисълът тук е, че Лю Донг Бин, въпреки че бил безсмъртен, имал какво да вземе от Чан. Той толкова високо ценял трите скъпоценности - Буда, Дарма и Сангха, че получил титлата пазител на Дарма. Разбира се, не било необходимо той да се присъедини официално към Чан. Целият урок на неговото Просветление гласял, че названията нямат стойност. Затова той продължил да бъде безсмъртен последовател на Дао. Но след като се сдобил с това безценно познание, той се извисил в йерархията на безсмъртните и макар да бил най-млад сред тях, станал най-прочутият. Под неговото вдъхновено ръководство Северната даоистка школа наистина процъфтяла. Лю Донг Бин бил наречен Пети Дао Партриарх на Севера.

На юг друг велик даоист - Зи Йанг, постигнал Просветление след четене на будистки сутри. Той станал известен като Пети Дао Патриарх на Юга. Но това е друга история.
 

  предишен          показалец           продължавам