В миналото са срещали същите проблеми с времето, които срещаме и ние днес. Тогава са казвали: “Дните се изнизват незабелязано, както совалката ниже нишките на тъкачния стан. Те отминават един след друг, стрелкат се и изчезват почти неразличими.” Друг път са казвали: “Дните отлитат като стрели покрай главата. А ние стоим и ги гледаме, чудейки се накъде са се забързали.”

И в една Чан сесия дните минават бързо. По същия безконтролен начин се нижат оценките и идеите ни. Кога ли ще спре този ход? Стрели на интуицията прелитат около главата. Ще уцелят ли те своите мишени? Ние няма как да узнаем до голямото преброяване в края на учебната сесия. При Чан, както при повечето неща в живота, ние никога не сме напълно сигурни в знанията си, докато не бъдем подложени на тест. Учителите наричат това тестване “плащане на сметкта.” В последния ден на учебната сесия всички ученици се събират и учителят започва напосоки да ги извиква, задавайки всевъзможни целенасочени въпроси. Това е, което наричаме “поднасяне сметката на ученика”. Ученикът трябва да се изправи пред всички за изпитване. “Какво си научил? Плащай!” Отплатата на учителите са добрите отговори. Разбира се, ако в една сесия дори един ученик съумее да постигне Просветление, той изплаща сметките на всички. Всички споделят радостта от неговото постигане на Истината.

Но какво научихте вие от тези уроци? Може би сте платили сметките на всички и сте постигнали Просветление. Може би не сте съвсем сигурни и се нуждаете от малко време, за да помислите, да огледате тези Чан идеи, да оставите мислите ви да се уталожат, преди да видите какво сте придобили. Използвайте толкова време, колкото е нужно, но не прекъсвайте процеса на обмисляне. Дръжте Чан в ума си. Преоценете вашите приоритети. Бъдете търпеливи.

Един летен ден Буда решил да направи дълга разходка. Той тръгнал бавно по пътя, наслаждавайки се на красотата на природата. На едно кръстовище се натъкнал на мъж, който се молел. Мъжът, разпознавайки Татхагата, коленичил пред него и разплакано казал: “Учителю, колко тежък и горчив е животът. Някога аз бях щастлив и заможен, но онези, които обичах ми отнеха всичко с лъжа и измама. Сега съм отритнат и презрян. Кажи ми, учителю, колко пъти ще трябва да се прераждам в такива злочести съществувания, преди най-накрая да позная блаженството на Нирвана?” Буда се огледал наоколо и видял едно мангово дърво. “Виждаш ли това дърво, попитал той.” Мъжът кимнал. Тогава Буда му казал: “Преди да се освободиш от страдание, ще преживееш толкова прераждания, колкото плодове манго има на дървото.” А дървото било натежало от десетки и десетки плодове. Мъжът изпъшкал. “Но, учителю, рекъл той разочарован, аз съм спазвал Предписанията! Живял съм праведно. Защо трябва да съм осъден да преживея толкова страдание?” Буда въздъхнал: “Защото така трябва да бъде, после продължил по пътя.”

Стигнал до друго кръстовище, на което един друг човек се молел. Този човек също го познал и коленичил пред него. “Учителю, животът наистина е тежък и горчив, казал той. Аз съм изпитал толкова терзания. Като момче, загубих родителите си. Вече мъж, загубих жена си и чудесните си дечица. Колко пъти още ще трябва да се прераждам, преди да позная безграничната обител на твоята любов? Буда погледнал към ширналото се поле, покрито с разцъфнали цветя: “Виждаш онези цветя в полето, попитал той.” Мъжът кимнал. Тогава Буда казал: “Преди да познаеш свободата, ще се прераждаш толкова пъти, колкото са цветовете в полето.” Виждайки морето от цветя, мъжът заплакал. “Но, учителю, аз винаги съм живял като добър човек. Бил съм честен и справедлив и никога не съм наранил някого. Защо ще трябва да преживея още толкова страдания?” Буда въздъхнал: “Защото така трябва да бъде, и продължил пътя си.”

На следващото кръстовище пред него смирено коленичил друг молител. “Учителю, колко тежък и горчив е животът, оплакал се той. Денем се трепя под палещото слънце, а нощем лежа върху студената и влажна земя. Толкова глад, жажда и самота. Още колко пъти ще се прераждам в такива нещастия, преди да прекрача портите на Рая? Буда се огледал и видял едно тамариндово дърво. Всеки клон на това дърво имал множество разклонения и по всяко разклонение растяли десетки дребни листа. “Виждаш ли тамариндовото дърво, попитал го Буда.” Човекът кимнал. “Преди да постигнеш освобождение от страданията, ще се преродиш още толкова пъти, колкото са листата върху тамариндовото дърво.” Човекът се вгледал в хилядите листа на тамариндовото дърво и по страните му се стекли сълзи на благодарност. “Колко си милостив, учителю, рекъл той и опрял чело в земята пред нозете на Буда.” Тогава Буда казал: “Изправи се добри ми приятелю и ела с мен.” От този ден тамариндовото дърво станало символ на търпеливостта и смирението.

Ние не можем да правим уговорки с вселената. “Спазвах правилата, значи ми се полага благоденствие. Или: “Със сигурност понесох повече нещастия, отколкото са ми били отредени. Сега е моето време за щастие.” Вселената не се интересува от дребните ни разбирания за правилно и неправилно. Има хора, които са дали живота си в името на добруването на другите и не са издигали глас за оплакване. Но ние знаем, че заради жертвоготовността си те са намерили Рая. Не е ли това пътя към щастието, пътят по който преминаваме в Нирвана? Изоставяйки индивидуалното его, ние придобиваме универсалната Буда природа. Раят идва при нас, когато му се отдадем изцяло. И когато ви попитат: “Какво научихте?” - дори и да не ви дойде на ум някакъв особен отговор вие ще сте платили вашата сметка, ако просто кажете: “Колкото и време да е необходимо, аз ще следвам Чан. Ще продължавам да се боря за освобождането си от его и няма да забравя да държа челото си пред нозете на Буда.” Търпението и смирението са чисто злато.

А ето и нещо отгоре: стремете се да виждате Буда във всеки човек, който срещате и ще можете да платите сметка за мнозина.
 

  предишен          показалец