Поуката от тази история може да бъде приложена изобщо към трудностите, с които ние днес се сблъскваме в нашия делничен живот. Вместо да се опитваме да разрешаваме проблемите си посредством борба за богатство, удоволствия, доминиране над другите, ние можем да ги използваме за трениране на въздържаност и за напредване в двете фундаментални направления на Махаяна - състраданието и мъдростта. По такъв начин ние ще развием и своите способности за справяне с неблагополучията.

По принцип всички се стремят към спокойствие. То може да бъде постигнато, когато нашият вътрешен свят и обкръжаващата ни действителност са хармонизирани. Решението това да бъде осъществено е само наше. Ако изпитваме дисхармония, то е защото сами сме избрали да се дразним от хора и неща, които не са под наш контрол. По същия начин избираме да сме ядосани от събития, които не се вместват в нашите планове. Известно е, че в днешното общество има множество фактори, препятстващи култивирането на спокоен ум. Дори най-обикновеният начин на живот прилича на състезателна арена за надпревара за социален статус, пари, материални придобивки и власт. Медиите ни обсипват със свръхстимулиращи идеи и възможности за задоволяване на нашите желания. Навсякъде ни се предлагат неща, които трябва да искаме и да притежаваме и ние се въртим из тази житейска арена, увлечени в битка за тяхното спечелване и задържане.

Прочути Дзен учители са отчитали негативните обществени промени и са заявявали, че е настъпил период на упадък на Дарма. Но въпреки това, те и техни последователи са доказвали с духовните си постижения и делата си, че факелът на Дарма е неугасим.

Дзен учителят Цзун Тао Ли Син някога е казал, че монахът се бори за освобождение, насочвайки се отвън навътре, а мирянинът прави това, насочвайки се отвътре навън. Мирянинът среща много трудности, работейки във водовъртежа на ежедневието. Ако той поддържа правилата на будистката етика в тези условия, става способен да постигне стабилност и хармония в медитацията и да осъществи могъщ вътрешен обрат. Светският живот действително предлага добри възможности за практика. От друга страна, един монах не е подложен на изпитанията на светския живот и по тази причина има по-малки възможности за развитие на традиционните Дзен качества: морал и състрадание, концентрация и мъдрост. Тези четири категории са делими само теоретично. По своето естество те са взаимообвързани и взаимовлияещи си. Случва се етичните елементи да бъдат пренебрегвани за сметка на формално медитативните техники, тъй като целта на Дзен е постигане на просветление чрез най-бързите и директни методи. Монасите понякога се изправят пред въпроса дали е необходимо да се обръща прекалено голямо внимание на многобройните правила и предписания. Тяхната сигурна среда им се струва достатъчна бариера срещу изкушенията на живота, но всъщност те нямат достатъчно възможности да тестват себе си срещу тези изкушения.

В основата на будистката самодисциплина са Петте правила: да не се отнема живот; да не се взема нещо, което не е било дадено; да не се лъже; да не се употребяват опияняващи напитки и наркотични вещества; да не се практикува сексуално поведение, което би наранило някого. Мирянинът се бори непрестанно с изкушенията, противоречащи на тези правила. На монахът не му се налага да води такава борба. Още повече, че е известно, че за човек, достигнал високо просветлено ниво, правилата престават да са от значенние. Това поражда убеждение, че е възможно да не се акцентира върху моралния тренинг, а върху техниките за умствен контрол. Така се губи истинското разбиране, че просветленият човек е постигнал своето освобождение на базата на овладяване на желанията, въвличащи го в конфликтите на ежедневието. Самодисциплината е онази основа, върху която се натрупва духовна сила.

Също така на нас ни е необходима вяра в Закона за причина и следствие. Трябва да съзнаваме отговорността за своите действия - доброто или лошото, което сме извършили в миналото, преопределя настоящето и трасира бъдещето ни. Осъзнаването на нашите действия, думи и мисли и придържането към етичните предписания подпомагат вярата ни и ни правят устойчиви на трудностите.

Мъдростта възниква, когато е налице необходимата подготовка и чистота на ума. Освободеността от хватката на объркването и замърсяванията на ежедневието е основа за плодотворна работа с избрания от нас метод за медитация: разгадаване на коан, търсене на източника на нашите мисли, чувства и импулси, слушане на идващите до нас звуци (метода на бодхисатва Авалокитешвара) и др. Когато медитираме така, ние предприемаме пътуване из дълбините на ума с нагласата на изследовател, навлизащ в непознати територии. Това е пътуване към нашето истинско "Аз", нашата универсална Буда природа. То е толкова стойностно, колкото и неговата крайна цел.

Следвайки Пътя, с напредването в практиката и вярата, ние преживяваме чудесни резултати, които ни въоръжават със стабилност срещу изпитанията на живота. В нас се образуа един център на свобода, спокойствие и радост.

Това е причината, поради която учителят Дипанкара ценял присъствието на безполезния прислужник до себе си. Той му помагал да преодолява изкушенията на гнева и оценъчното мислене, изкушения, които мирянинът среща ежедневно. Този прислужник го учил как да практикува търпение и състрадание.